Тодоровата седмица се смята за хаталия (лоша и опасна). Наричат я глуха,

Тодоровата седмица се счита за хаталия (лоша и опасна). Наричат я глуха, черна, празна, нечиста. Определени названия имат и дните й. 

(Horses in a Field, 1649, by Paulus Potter)

Обичаите и поверията на Тодоровден

В българската национална просвета двата християнски култа към Св. вмчк Теодор Стратилат и Св. вмчк Теодор Тирон се сплотяват в общия фетиш към Свети Тодор. Българите не почитат дните на двамата светци, а честват Тодоровден в събота след великденските Сирни заговезни, т.е. датата е преносима и се дефинира съгласно лунния календар, по който се празнува християнския Великден. Народната визия за повратен миг е обвързвана с поверието, че „ на този ден светецът съблича деветте си кожуха и отива при Бога да го моли за лято ”. Във Видинско споделят, че „ от Тодоровден денят стартира да пораства колкото пуснат плуг ” или „ пристигна ли Тодоровден, пристигнало е лятото ”.

Тодоровата седмица се счита за хаталия (лоша и опасна). Наричат я глуха, черна, празна, нечиста. Определени названия имат и дните й. Понеделник е песи, кучи, беси или разметни. С него стартира непоколебим тридневен пост, наречен тримирене. Жените не трябва да работят нищо, с цел да предпазят фамилията и домашните животни от полудяване и побесняване. Вторник е наречен уструл, усоф, усофски или чер, изсъхнал, ням, лош и се уважава против сушаво и горещо лято. Срядата е луда, черна, куца, крива. През този ден е неразрешена всякаква домашна активност, с цел да не полудяват хората и да не бие град през лятото. Четвъртък наричат шамотен, въртоглав, тъй като неспазващият възбраната за работа може да се зашемети и завъртоглави, да го заболи глава, да полудее. Призори всяка жена би трябвало да изпече пресна мравунчена пита, която се раздават и яде на бунището (сметището). Домакините се събират по махали и редят общи трапези на улицата. След угощението трохите се изсипват на едно място, с цел да не влизат мравките в къщи. Подобни вярвания има и за петъчния ден, който наричат чер, ням, изсъхнал. През него не се работи, тъй като „ Тодор ще удари с патерицата си ” всеки, който е дръзнал да не се подчини на волята му и ще го умори до края на годината. В предишното на този ден младите булки (омъжените през миналата година) обличали своите сватбени облекла и водени от своите свекърви, отивали в църквата, с цел да вземат първо причестяване. Всяка булка носела тепсия с варено жито и царевица, върху които е комплициран ритуален самун, погача, колач, в който са забодени две свещи, вързани с червен и бял конец. Щом влезнели в черквата, младите се нареждали една до друга в редица, като поставяли тепсиите на земята пред краката си, а зад тях се нареждали свекървите. Свещеникът освещавал хлябовете, а булките се покланяли на изток и раздавали между тях хлябовете, пеейки песента за св. Тодор. Свекървите ги благославяли: „ Ха следващата година с люлка! ” и ги дарявали с риза и хурка. При завръщането си вкъщи дамите са посрещани на прага на къщата от съпрузите, които ги благославяли с думите: „ Все такава прибирница да си, младоженка! ” След обед младите булки, още веднъж придружавани от своите свекърви, отивали на посетители при майка си. Там на младата жена връзвали цедка като благопожелание в скоро време да закърми първа рожба. Така вярата в св. Тодор като настойник на булките и раждаемостта се претворявала в магическата обредност, осигуряваща здравето, плодовитостта и родовитостта на младата жена, а оттова и продължаването на рода. Тази магия обвързва и младите мъже, които на този ден поставят старания да обезпечат хубостта и хубостта на бъдещата си рожба. След църковната работа съпружеската двойка се уединява в стая с огледало. Там в огледалото пръв се оглежда по-красивия от двамата, а по-късно и двамата дружно – с цел да наподобяват децата им на тях. После си разделят една ябълка и изяждат по половинка от нея – с цел да бъдат румени и червени бъдещите им деца.

В събота българите честват така наречен Конски Великден. Това наименование е обвързвано с визията за св. Тодор като настойник на конете. В иконографията той се изобразява като ездач на бял кон. В националната митология той възсяда всеки, който е излязъл след залез слънце или е работил през неговата седмица. Сутринта рано дамите стават и се измиват, обличат си нови, чисти облекла. Всяка от тях замесва тесто и пече обредни хлябове, наричани кончета, кунчета, пърмачета, които са с формата на конче или конско копито. В Западна България върху тях се поставят по три свещи и скилидки чесън. И през днешния ден в доста краища на страната на този ден дамите строго съблюдават най-различни забрани. Така да вземем за пример, дамите не перат, тъй като, „ Ако св. Тудор мине с белия си кон, сблъсква прането с неприятен вятър ”. Ако човек облече такава дреха – се разболява и умира. Младите моми и булки не шият, не предат, не тачат. Но най-строго се съблюдава половото табу, тъй като заченатото или роденото през Тодоровата седмица дете има свръхестествени качества – то може да се трансформира приживе и след гибелта си във върколак, вампир или караконджол.

Честването на св. Тодор е обвързвано и с разнообразни вълшебен практики, отнасящи се към косите. Общочовешка е визията, че в човешката коса е скрита силата и плодовитостта на индивида. Предполага се, че ни е останало в завещание от прабългарите вярването, че конската опашка и женската плитка имат една и съща магическа дарба да придават или лишават силата и здравето на индивида. И до момента в който сутринта на Тодоровден мъжете изкарват конете на водопой и ги зареждат с самун и сол, с цел да ги приготвят за селските надбягвания (кушия, тудурица), то дамите за първи път от цялата седмица имат право да измият косите си. Във водата би трябвало да се сложат къпинови стебла или дряновите пъпки, непокътнати от сурвачката. В някои краища косите се измиват на открито, като дамата застава до ябълково дърво и излива водата в неговите корени. Това измиване има цел по вълшебен път да съобщи характерностите на конската опашка върху женските коси и те да станат гъсти, здрави и лъскави като нея. Същия ден се подстригват за първи път и косите на дребните деца, с цел да порастват дълги, здрави и красиви.

Петя Банкова 

Източник:
Картина: Horses in a Field, 1649, by Paulus Potter; chinaoilpaintinggallery